Когато се опитваме да убием една ситуация, ние убиваме себе си ♥ Сергей ЛАЗАРЕВ
Силата на смирението
Нетърпението и раздразнителността са погрешно употребявани сили. Във всяка стресова обстановка силата постоянно се разделя на два потока. В някоя директно смъртоносна обстановка съвсем цялата сила се изхвърля за потребностите на тялото. Чувството на боязън затваря фините равнища и работи за спасяването. Но, в случай че ние изпитваме боязън дълго преди рисковата обстановка, тогава той нанася огромна щета на здравето, тъй като не разрешава обстановката да се ръководи на тънко равнище и преди всичко чрез личните ни промени в дълбочина. Както е споделил един прочут треньор: „ Страхът е огън. Ако го управляваш - той те топли, в случай че му се поддадеш - ще те изгори, само че в случай че пък напълно го няма - можеш да измръзнеш ”.
Емоцията, противоположна на страха е смирението. То разрешава да насочим силата си не към тялото, не към външната битка със обстановката, а към дълбоките промени. В взаимозависимост от това доколко одобряваме вътрешно дадена обстановка, дотам тя става и част от нас. И като променяме себе си, ние променяме и нея.
Всяка обстановка има своя Божествен смисъл и в нея са отразени висшите закони на Вселената. Можем да се борим външно, само че не трябва да се борим вътрешно, тъй като всяка една обстановка на тънко равнище е неразривно обвързвана с нас. Когато се опитваме да убием една обстановка, ние убиваме себе си. И назад - променяйки себе си, ние променяме обстановката. Затова висшата форма на победа в бойното изкуство е успеха над самия себе си.
Първата крачка е търпението, т.е. умеенето да се сдържа силата, да не й се позволява да се трансформира в примитивните форми на управление; боязън, ненавист, засегнатост, твърдоглавство. Вторият стадий е умеенето да насочим тази сила към измененията в самите нас. Това, в действителност, и съставлява смирението.
Много хора неверно приравняват търпението и смирението, като ги свеждат до безнаказаност и угнетяване на желанията. В последна сметка всяка сила би трябвало да се трансформира в сила на любовта. Нашите най-низки страсти и стремежи не би трябвало да се потискат и унищожават, те би трябвало да се сдържат и да се насочват към възприятието на обич. Тогава душевната естетика ще прерасне във физическа и понятието болест ще остане в паметта ни единствено като минал стадий от възпитанието на душата ни.
Избрано от: „ Диагностика на кармата “, Книга 10, Сергей Лазарев, изд. „ Станпрес “, Бургас, 2003 година
Снимка: Facebook
